Синдром на карпалния канал
Синдромът на карпалния канал е състояние, което се характеризира с болка, изтръпване и усещане за „иглички“ в областта на ръката и пръстите. Това състояние се получава в резултат на притискане на един от големите нерви на ръката (медианният нерв) в областта на китката.
Карпалният канал е тесен канал в областта на китката. Намира се под основата на палеца. Медианният нерв преминава през този тунел.
Това състояние обикновено е прогресивно, с тенденция за влошаване във времето, затова е важно лечението да започне в ранен стадий.
Рандомизираните клинични проучвания показват че хирургичната декомпресия на карпалния канал е по-добрият вариант за лечение в сравнение с консервативната терапия, но в началото в зависимост от тежестта на състоянието е уместно да се започне с консервативна терапия винаги.
Продължителността на карпалния синдром и предоперативната тежест на състоянието са важни прогностични фактори за постоперативни резултати, т.е колкото е по-изразена симптоматиката, толкова е и по-малка вероятността от добър постоперативен резултат.
Декомпресията на карпалния канал е една от най-честите оперативни интервенции, която се извършва при патология на периферен нерв.
Това състояние често води до загуба на работно време, поради симптоматиката с която се характеризира и влошено качество на живот.
Всяко едно състояние, което намалява пространството в този канал или увеличава обема на структурите в него може да причини този синдром.
Медианният нерв в резултат на компресията отговаря с демиелинизация, дистална аксонална дегенерация, фиброза, ендоневрален едем, промени, които водят до необратимо увреждане на нерва в някои случаи.
Анатомия:
Карпалният канал е фиброзно-костен проход в предната част на китката. Трансверзалният карпален лигамент формира покрива на този проход. Каналът е с дължина от 4 до 6 см и съдържа медианният нерв, артериални съдове и сухожилия за мускулите на ръката. Трансверзалният карпален лигамент е с широчина между 3 и 4 см и 2.5 до 3.5 мм дебелина.
Клиника:
Пациентите с карпален синдром се оплакват най-често от болка и изтръпване в областта на ръката и пръстите (областите които са инервирани от медианния нерв). Болката често се описва като „изгаряща“. Често е по-силна през нощта. Важно е да се търси атрофия на тенара (областта в основата на палеца), защото това е един от белезите за тежестта на синдрома, но дори при някои тежки случаи може да липсва атрофия.
• Болка и изтръпване в областта на ръката и пръстите (палец, показалец, среден и безименен пръст).
• Периодични усещания като електрически ток към пръстите
• Рядко болката може да бъде отнесена към предмишницата
• Често пациентите се оплакват от слабост в ръката, не могат да държат чаша за вода, изпускат предмети, изпитват затруднения при извършване на финни движения с пръстите.
• Събуждането през нощта в резултат на болката води до нарушаване на съня и хронифицирането на състоянието може да предизвика недостиг на сън.
Често пациентите описват облекчение след разтръскването на ръката.
Как се поставя диагноза?
По време на клиничния преглед се установяват следните признаци:
• При почукване в областта на китката се предизвиква изтрпване (признак на Тинел)
• Атрофия на мускулите в областта на палеца (тенар)
• Сгъването в китката и задържането в тази позиция предизвиква изтръпване (Тест на Фален)
Задължително условие за поставянето на тази диагноза е провеждането на електрофизиологично изследване (ЕМГ), което изследва проводимостта на нерва и изследва електрическата активност на мускулите. Това изследва дава информация за степента на увреждане в мускулите и в медианния нерв.
В диференциално-диагностичен план влизат и други заболявания, като например - шийна дискова херния, диабетна невропатия, онкологично заболяване, МС, thoracic-outlet syndrome и др. Затова е важно, когато се взема решение за лечение, да се вземе предвид анамнезата, клиниката и информацията от ЕМГ и образни изследвания.
Консервативно лечение:
В началото могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, физиотерапия, модификация на начина на живот.
1. Локалното инжектиране на кортикостероиди в областта на китката намалява болката, но това подобрение е временно.
2. Шиниране на засегнатата китка може да бъде ефективен метод за намаляването на болката.
Хирургично лечение:
При прогресиране на симптоматиката и неповлияване от коснервативните методи за лечение, пациентите са показани за оперативна интервенция – декомпресия на карпалния канал и разделяне на напречния карпален лигамент чрез малък разрез (от 2 до 3 см) в областта на дланта. Оперативната интервенция дава възможност за максимално съхранение на функционалността на медианния нерв.
Оперативната интервенция се извършва с локален анестетик и продължава между 10-15 мин.
След оперативната интервенция болката и изтръпването намалява, а максимално възстановяване на мускулната сила настъпва след 2-3 месеца в зависимост от тежестта на увреда на нерва преди операцията.
Движенията на пръстите и на ръката се насърчават веднага след оперативната интервенция.
Болничният престой е 2 дни.
Ранната диагноза и активното самоучастие на пациентите при лечението на тази патология са най-важните критични фактори за изхода след оперативна интервенция. Ранните признаци за синдрома на карпалния канал трябва да бъдат оценени, защото колкото е по-дълъг периода между началото на симптоматиката и началото на лечението, толкова е и по-лоша прогнозата от изхода. Обикновено пациентите с този синдром не разбират че имат това състояние, докато не им се влоши значително качеството на живот.
Ранното лечение на този синдром превентира увреждането на медианния нерв. Хирургичното лечение дава позитивни и добри резултати при 92% от пациентите и води до намаляването на болката, изтръпването и увеличаването на мускулната сила.
НЗОК заплаща оперативната намеса в България по КП 210.
Ако пациентът желае избор на оператор/екип, заплащането се извършва от пациента.
