Диагностика и лечение на Спондилодисцит
Спондилодисцитът е инфекция, която засяга телата на прешлените, интервертебралните дискове, гръбначно-мозъчния канал и/или паравертебралните меки тъкани.
• Инфекциите на гръбначния стълб се класифицират в зависимост от своята етиология на 3 типа.
1. Пиогенни, т.е на такива причинени от инвазия на определени микробиологични агенти, които водят до продукцията на гной, а в някои случаи и до образуване на абсцес. Най-често това са Staphylococcus aureus и Streptococcus
2. Грануломатозни, най-често в резултат на туберкулоза или бруцелоза.
3. Паразитни
▶️ Важно е да се отбележи, че в етиологично отношение, в 1/3 от случаите не може да се идентифицира инфекциозен причинител!
• Клинична презентация и естествен ход на заболяването:
Болката в гръбначния стълб и коренчевата болка са най-честите презентиращи симптоми. Често болката е по-силна през нощта. Възможно е да се появи болка в резултат на гръбначна нестабилност (Instability pain) ако се компрометира целостта на гръбначния стълб.
Конституционални симптоми – температура, нощно изпотяване, общо неразположение, загуба на апетит и тегло.
• Диференциална диагноза:
Тук попадат различни заболявания, затова е важно да се проведе консултация с неврохирург, който да извърши клиничен преглед и да назначи необходимите изследвания.
• Кои са изследванията, които ни помагат да поставим тази диагноза?
Лабораторни изследвания:
1. ПКК, СУЕ, CRP.
2. Хемокултура
3. Урокултура
• Образни изследвания:
1. Компютърна томография – за оценка на костните изменения.
2. Ядрено-магнитен резонанс с контраст – за оценка на меките тъкани.
▶️ Микробиологична диагностика:
Вземането на микробиологичен материал е от фундаментално значение преди началото на антибиотичната терапия, освен ако клиничната картина не се комплицира със септичен шок!
▶️ Хистологична диагноза:
Получаването на хистологичен материал от неврохирург и оценката му от опитен патоанатом е от ключово значение за поставянето на точна диагноза.
• Лечението се базира на следните принципи:
1. Идентифициране на съотвният патоген (след перкутанна или открита биопсия).
2. Ерадикация на инфекцията чрез лечение с подходящи антибиотици.
3. Елиминиране на „масата“ от инфекциозния товар чрез интензивен тъканен дебридман (когато е необходимо).
4. Извършването на хирургични процедури чрез инструментация и фузия при необходимост.
5. Агресивно менажиране на другите системни фактори, които биха утежнили общия статус на пациента, като например - малнутриция, имуносупресия, захарен диабет.
• Неоперативно лечение:
В основата на лечението на гръбначните инфекции е използването на подходяща антибиотична терапия.
Важно условие при вземането на решение за лечение е оценката на всички фактори от неврохирург – неврологичен статус, соматичен статус, стабилност на спиналната алиенация, находка при образната диагностика, лабораторни изследвания, придружаващи заболявания, възраст и др.
Всички тези фактори трябва да бъдат взети под внимание при вземане на решение, дали да се приложи:
1. Емпирична антибиотична терапия
2. Дефинитивна антибиотична терапия
• Продължителността на антибиотичното лечение е от ключово значение за ерадикацията на микробиологичния причинител!
• Индикации за оперативно лечение:
1. Нужда от микробиологична диагноза и хистологична верификация.
2. Безуспешно консервативно лечение
3. Неврологичен дефицит.
4. Сигнификантна механична нестабилност или деформитет.
5. Наличие на епидурален абсцес, който води до механична компресия.
• Спинален епидурален абсцес:
Това е животозастрашаващо състояние, с морталитет 2% до 31%. При всички пациенти със съмнение за това състояние, трябва да се направи ЯМР на целия гръбначен стълб. Задължително при всички пациенти с тази диагноза трябва да се извърши хирургично лечение плюс антибиотично лечение.
НЗОК заплаща оперативната намеса в България по клинична пътека.
При нужда от поставянето на консумативи и ако пациентът желае избор на оператор/екип, заплащането се извършва от пациента.
