Този сайт използва бисквитки (Cookies). Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на бисквитки. Научете повече за тях и се запознайте с политиката ни за защита на личните Ви данни тук

Парестетична мералгия (синдром на Бърнард-Рот)

Парестетична мералгия (синдром на Бърнард-Рот)

Парестетична мералгия е болезнено състояние, което се дължи на притискането и увреждането на бедрения кожен нерв (nervus cutaneus femoris lateralis). Най-често нервът се притиска при преминаването му през ингвиналния канал. Този нерв осигурява сетивността на предностраничната повърхност на бедрото.

Анатомия:
•    Възниква от нервните корени L2 и L3.
•    Преминава зад псоасния мускул и над илиачния мускул.
•    Продължава под ингвиналния лигамент.
•    Продължава по горната повърхност на сарториусния мускул, по предностраничната повърхност на бедрото.

До поставянето на диагнозата, често пациентите имат изтръпване, парене, мравучкане и болки в предностраничната част на бедрото до коляното за месеци, дори години. Обикновено изтръпването се усилва в седнало или в легнало положение. 

Често пациентите страдащи от това състояние са с наднормено тегло и носят тесни дрехи.  

Болката и изтръпването могат да се дължат и на повтарящи се стереотипни движения в областта на бедрото.

•    Друга причина за това състояние може да е неправилно позициониране след оперативна намеса по друг повод - в резултат на притискането на кожния нерв под ингвиналния лигамент.  
•    Състоянието може да бъде също в резултат на смяна на тазобедрена става, когато се използва преден достъп. Честотата варира между 15-81%.
•    Туморна формация локализирана в малкия таз, бедрото или в областта на тазобедрената става. 
•    Локална травма или системно заболяване като захарен диабет също могат да бъдат причина за увреждането на този нерв. 

Как се поставя диагнозата?
•    Клинична диагноза - установена чрез анамнеза и клиничен преглед.
•    Ултразвук - визуализира задебеляването на нерва и възможни анатомични вариации.
•    Евокирани потенциали
•    Позитивна блокада на нерва - извършва се с инфилтрация на лидокаин.
•    КТ или ЯМР на поясния отдел, КТ с контраст на малкия таз - при съмнение за патология в резултат на дегенеративни промени на гръбначния стълб или наличието на туморна маса. 

В Диференциално-диагностичен план влизат различни състояния:
1.    Дегенеративни състояния засягащи гръбначния стълб – спинална стеноза, дискова херния, спондилолистеза.
2.    Патология на тазобедрената става и в областта на бедрото – коксартроза, аваскуларна некроза, бурсит в областта на бедрото, тумор.
3.    Туморни образувания на периферните нерви.
4.    Туморни образувания в малкия таз.

Консервативно лечение:
•    Редукция на наднорменото тегло.
•    Нестероидни противовъзпалителни средства.
•    Локална инфилтрация - местна блокада.
•    Избягва се носенето на тесни панталони и колани.
•    Консервативното лечение е успешно при 91% от пациентите.

​​Хирургични процедури:
•    Невролиза/декомпресия - метаанализите показват, че тази хирургична процедура осигурява намаляване на болката при 63% от пациентите. Рискът от повторна операция след невролиза е 12% поради персистиращи болки.
Една от причините за липсата на ефект при 37% от хирургичните декомпресии е промяната в структурата на нерва в резултат на неговото задебеляване, мукоидна депозиция, задебеляването на периневриума, промени, които настъпват със забавянето на диагнозата и лечението.

•    Невректомия – хирургична процедура при която нервът се изрязва. Метаанализите показват 85% редукция на болката при трансекцията на нерва, ревизионни процедури – 0.  

Заключение:
Това състояние трябва да се включва в диференциално-диагностичния план винаги, когато пациентите имат болка в предностраничната част на бедрото от неизяснен произход.
Това състояние може да се обърка с диагнозата дискова херния или друга патология на гръбначния стълб/тазобедрена става и да се направи ненужна оперативна интервенция, от която съответният пациент няма да има никаква полза. 
Над 90% от случаите се повлияват чрез консервативна терапия. Оперативно лечение се налага при под 10% от случаите.

Затова е важно да се провежда щателен клиничен преглед и щателно снемане на анамнеза с цел определяне на източника на симптоматиката.