OPLL - Осификация на задния надлъжен лигамент на цервикално ниво
Осификацията на задния надлъжен лигамент (OPLL) е рядко, но важно гръбначно заболяване, което може да причини значително влошаване на качеството на живот. При това състояние се образува костна формация в спиналния канал, най-често на цервикално ниво, но може да бъде и на торакално ниво, което може да причини притискане на гръбначния мозък. Тук ще говорим за OPLL на цервикално ниво.
Патология
Това състояние е в резултат на осификацията на задния надлъжен лигамент, т.е ектопична костна формация в спиналните лигаменти.
Миелопатията (увреждането на гръбначния мозък) в резултат на OPLL се характеризира с хронична компресия на гръбначния мозък. Настъпва демиелинизация и загуба на аксони, което е предимно доминантно в постеролатералната част на гръбначния мозък. При сериозна деформация на гръбначния мозък има тежки и необратими патологични промени.
Естествен ход на болестта
Прогресия към осификация (влошаване на стенозата).
Около половината от пациентите показват прогресия на осификацията. Средно годишно, увеличаването е с 4 % и един от рисковите фактори за това състояние е наднорменото тегло.
Симптоми:
Радикулопатия – изтръпване, болка или слабост в областта на ръцете
Миелопатия – изтръпване на ръцете или долните крайници, слабост в областта на ръцете или долните крайници (пареза), нарушения в походката (атаксия), нарушени финни движения (писане, хранене с лъжица, закопчаване на дрехи), усещане за преминаване на ток в областта на гръбнака (симптом на Лермит), дисфункция на тазовите резервоари.
Болка в шията
Бабински/Хоффман са позитивни и СНР са манифестно оживени (определят се от неврохирург/невролог).
Някои пациенти могат да останат дълъг период от време безсимптомни и тези пациенти задължително трябва да бъдат проследени от неврохирург и внимателно инструктирани за предпазване на шията от гръбначно-мозъчни травми.
Средната възраст на поставянето на диагнозата е около 50 години.
Най-често симптоматичните пациенти изпитват изтръпване на ръцете в началото на своето заболяване. Нарушената ловкост и сръчност в движенията на ръцете е друг симптом. Тези симптоми типично прогресират към долните крайници и се характеризират с нарушения в походката и залитане при движение. Понякога пациентите имат болка в шията.
Диагностика:
Компютърна томография – оценка на степента на осификацията и оценка по класификацията на Tsuyama.
Ядрено-магнитен резонанс – демонстрира степента и нивата на увреждане на гръбначния мозък чрез интрамедуларен висок интензитет в Т2 секвенция.
Рентгенография – оценка на K-line
Лечение
Безсимптомните пациенти могат да бъдат наблюдавани през определен интервал от време от неврохирург.
Безсимптомните пациенти нямат нужда от „превантивна хирургия“.
В Диференциално-диагностичен план трябва да се има предвид:
Цервикална спондилоза, тумор на гръбначния мозък, периартрит на раменната става, периферна невропатия на горни крайници, заболяване на мотоневроните и др.
Лечението при симптоматичните пациенти е оперативно.
Оперативната намеса трябва да бъде в ранен етап от миелопатията (увреждането на гръбначния мозък) за максимално добра прогноза в постоперативния период.
Колкото повече пациентът чака, толкова са и по-трайни уврежданията в резултат на миелопатията и е толкова по-лоша прогнозата след оперативна намеса (т.е вероятността за неврологично подобрение след оперативна намеса намалява).
Оперативната намеса може да бъде чрез преден и/или заден достъп, като всеки достъп има своите предимства и недостатъци и типът на оперативната намеса трябва да бъде в зависимост от индивидуалната находка.
Предна декомпресия и фузия
Хирургичната техника включва предимно декомпресия на притиснатия гръбначен мозък - отпред, след което се извършва фиксация. Може да се извърши само дискектомия (премахване на диска и замяната му с изкуствен такъв) или корпектомия (премахването на цял прешлен и заместването му с имплант) в зависимост от образната находка и симптоматиката на пациента. Може да бъде постигнато 50% до 60% подобрение в JOA score. При тази патология има висок риск за ликворея при преден достъп.
Ликворея е усложнение, при което има изтичане на гръбначно-мозъчна течност през дефект на дура матер (твърдата мозъчна обвивка).
Ламинопластика
Най-удачните пациенти за този вид хирургия са тези, които нямат значителна кифоза и имат мултисегментна OPLL.
Има два вида техника:
1. Open-door type
2. Double-door type
Може да се постигне до 40-60% подобрение в JOA score с този вид техника. Възможна компликация е С5-С7 пареза в 2%-7% от случаите. Други възможни компликации са – хематом, инфекция, ликворея, болка в шията, неврологичен дефицит, фрактура на задните елементи на прешлените и др.
Задна декомпресия с фузия
Пациентите, които имат значителен обем на OPLL и се класифицират като К-line (-) биха могли да имат полза от такъв тип намеса. Тази техника е по-лесна в сравнение с предния достъп. Използват се massa lateralis screws или pedicle screws.
Преден достъп или заден достъп?
Решението какъв достъп да се направи зависи от индивидуалната находка при всеки пациент. Зависи от клиниката, образната находка, придружаващите заболявания и др., които се преценяват от вашия лекуващ неврохирург.
В Заключение, OPLL е заболяване, което може да причини значително инвалидизиране и влошаване на качеството на живот на пациента при прогресия на състоянието. Хирургичното лечение при симптоматични пациенти може да спре прогресията на неврологичното влошаване. Изборът на хирургична намеса зависи от алиенацията на гръбначния стълб, моделът на осификация и степента на спинална стеноза. Хирургичното лечение може да се последва от компликация и информираното решение на пациента стои в основата на доверието между хирурга и пациента.
Ранната диагноза и ранното оперативно лечение при симптоматични пациенти са от есенциално значение за запазването на качеството на живот на нашите пациенти.
