Растяща черепна фрактура - "Growing skull fracture"
Растящите черепни фрактури са изключително редки и възникват почти ексклузивно през първата година от живота след претърпяна черепно-мозъчна травма, т.е задължително условие за възникването на това състояние е наличието на травматичен момент.
Най-често се разпознава като мека, подкожна колекция от течност, локализирана въхру фрактурата на черепа и се характеризира като „растящ“ черепен дефект, т.е дистанцията между костните ръбове на фрактурата се увеличава през времето.
Лечението е оперативно. Трябва да бъде идентифициран дефекта на дура матер за да се постигне първично затваряне на дефекта или с помощта на субститути.
Епидемиология:
Растящите черепни фрактури са редки. Срещат се с честота 1% сред фрактурите при децата (т.е само 1% от децата с фрактура на черепа развиват това състояние). Всички растящи фрактури се срещат при деца под 3 годишна възраст, които са претърпели черепно-мозъчна травма.
Най-често е засегнат париеталния регион.
Оценка, диагноза и лечение:
Типичния пациент с тази диагноза има следните характеристики:
1. Възраст. Всички растящи черепни фрактури се срещат при деца под 3 годишна възраст.
2. Субгалеална флуидна колекция (кефалхематом), която може да бъде, може и да не бъде пулсираща върху фрактурата.
3. Наличие на неврологичен дефицит причинен от подлежащата фрактура.
4. Краниография (рентгенови снимки) които демонстрират наличието на диастатична фрактура, при която костните ръбове са сепарирани повече от 3.5 мм.
5. Подлежаща мозъчна контузия, в областта на фрактурата на черепа или ЯМР признаци за мозъчно хернииране/дурална лацерация.
На рентгенографията се визуализира костен дефект с гладки ръбове в началото, като с времето ръбовете стават склеротични.
На скенера се виждат костните абнормалности, но освен това може да се визуализира и кистична дегенерация на подлежащия мозъчен паренхим. Често мозъчния паренхим може да протрузира през костния дефект.
Уместно е всички деца с фрактури на черепния покрив под 3 годишна възраст да направят контролна рентгенография 8 седмици след черепно-мозъчната травма и повторен консулт с неврохирург. След 8 седмици почти всички растящи черепни фрактури могат да бъдат разпознати клинично и радиологично. При засегнатите пациенти има палпируем костен дефект, по-голям от първоначалната презентация, като често има и пулсираща субгалеална флуидна колекция.
Лечение:
Лечението на растящите черепни фрактури е оперативно.
Успешното лечение изисква идентификация на дуралния дефект и неговото поправяне. Дуралния дефект трябва да бъде затворен за да се превентира рецидив на растящата черепна фрактура.
