Сакроилиачна болка - лечение и поведение
Болката в кръста е втората по-честота причина след простудните заболявания, поради която пациентите търсят консултация с лекар.
Сакроилиачната става е отговорна за симптомите при 30% от пациентите презентиращи с болка в кръста.
Болката от сакроилиачната става включва болка в кръста, таза и може да ирадиира към долните крайници. Лесно може да се обърка с патология на лумбалния гръбнак и тазобедрената става.
Физикалния преглед от лекар, специализирал в тази област стои в основата на диагнозата на тази патология.
Освен физикалният преглед, при поставянето на диагнозата може да се използва апликация на локален анестетик - повърхностно над ставата или вътреставно.
Първият избор при лечението на това състояние е физиотерапията.
Нормализирането на наднорменото тегло и отказването от тютюнопушене играят съществена роля в редукцията на болката!
При липса на ефект се прилагат терапевтични инжекции с вътреставна апликация на кортикостероид и локален анестетик.
Като последна линия се прилага радиофреквентна аблация.
Диагнозата на сакроилиачната дисфункция е трудна. Често се бърка с друга патология, поради припокриването на болковата зона.
Анатомия:
Чифтните сакроилиачни стави са сред най-големите стави в човешкото тяло, но имат относително малък обем на движение, по-малък от 5 градуса.
Споделените натоварвания между туловището и долните крайници, което настъпва в сакроилиачните стави ги поставя под голямо напрежение, което може да доведе до болка в тази област.
Пациентите с инфламаторни спондилоартропатии – (Бехтер, Райтер, Артрит в резултат на Псориазис, Ентеропатичен артрит) обикновено страдат от болка в областта на сакроилиачните стави, докато не настъпи автофузия на ставата.
Чести източници на болка в тези стави могат да бъдат всекидневни наторвания, като например бягане, навеждане, вдигане на тежки предмети, бременност.
Диагноза на сакроилиачна болка:
Болката, която изпитва човек при дисфункция на тази става афектира начина на живот повече, отколкото при други заболявания като ХОББ, исхемична болест на сърцето и др.
Поставянето на тази диагноза изисква висока клинична суспектност в лекуващия лекар!
Отнесената болка в резултат на дисфункция на сакроилиачната става, може да наподоби болката при дегенративни промени на тазобедрената става (коксартроза), лумбална радикулопатия (дископатия), лумбална фасетна артропатия и др.
Самата става получава широка инервация (от L5 до S4 радикс), затова болката може да стигне чак до долните крайници.
Повечето пациенти с този проблем съобщават за болка в областта на самата става или болка в областта на таза, но приблизително 50% от пациентите имат и болки в долните крайници, което може да обърка диагнозата с лумбална дискова херния.
Поставянето на точна диагноза изисква снемането на анамнеза и извършването на клиничен преглед от опитен специалист в лечението на тази патология.
Важна част заема документирането на извършения преглед, затова и често ме виждате да пиша дълго време след като ви прегледам, защото отбелязването на цялата информация и нейното съхраняване е важно за следенето на вашия клиничен прогрес.
Диагностична инжекция на сакроилиачната става
Има 2 опции да се извърши тази инжекция.
1. Повърхностна инфилтрация на ставата с местен анестетик. Спомага за поставянето на диагнозата. Може да се съчетае с приложение на кортикостероид.
2. Интраартикуларна апликация (вътре в ставата) на локален анестетик. Извършва се под рентгенов контрол (артрография) в операционна зала, с местна анестезия.
Консервативно лечение на сакроилиачната болка
1. На първо място се търси помощ от лекар-физиотерапевт.
Физиотерапията, която е фокусирана към лумбалния гръбнак е неефективна при сакроилиачната болка, напротив, може да влоши болката!
Процедурите при физикалната терапия са насочени към укрепването на глутеалната и тазовата мускулатура, за да се увеличи стабилизацията на таза.
2. Ако промяната в начина на живот не покаже резултати, следващата стъпка е медикаментозното лечение. Основно се използват НСПВС в комбинация с гастропротектори за 14 дни.
Освен пероралната терапия, могат да се прилагат и локални анестетици в комбинация с кортикостероид чрез апликация на тези медикаменти върху ставата.
Тези инжекции могат да се прилагат 4 пъти годишно и се използват основно в лечението на акутната болка. След преминаването на острия период е уместно да се продължи с физиотерапията.
3. Радиофреквентната аблация на сакроилиачната става е предпоследна линия на терапия. Тази процедура се извършва в операционна зала, под рентгенов контрол. Използва се високочестотен електрически ток, който се прилага чрез електрод (върха на игла). Ефектът продължава обикновено от няколко месеца до 2 години максимално. Тази процедура не е дефинитивна (т.е няма да излекува болката завинаги), поради регенерацията на сетивните нерви и възвръщането на болката.
Важно условие за оперативното лечение е правилната селекция на пациенти, които биха имали ефект от хирургична намеса.
В заключение, искам да напомня, че сакроилиачната болка е отговорна за болката в кръста при 30% от пациентите с болки ниско в кръста.
Засяга както млади, така и възрастни пациенти.
Физиотерапията помага на голям процент от пациентите. При липса на ефект, чрез минимално-инвазивни методи може да се апликират локални анестетици и кортикостероиди за облекчаването на болката.
Локално приложените кортикостероиди са с чудесен противовъзпалителен профил, без да имат системни ефекти, както при тяхното перорално приемане.
Сакроилиачните блокади и Радиофреквентната аблация са процедури, които се извършват в операционна зала, под рентгенов контрол с местна анестезия.
Друга важна концепция в правилното менажиране на тази група пациенти е бързата и ефективна координация между различните специалности - неврохирург, физиотерапевт, личен лекар, невролог и др.
