Пациентите, които са оптимизирани преоперативно имат значително по-рядко постоперативни усложнения и намален болничен престой.

Има няколко значими модифицируеми рискови фактори:
1.    Контрол на кръвната захар 
2.    Спиране на тютюнопушене
3.    Редукция на телесното тегло 
4.    Лечение на остеопороза
5.    Лечение при опиоидна зависимост
6.    Лечение на депресия

Активното тютюнопушене е силен рисков фактор за псевдоартроза след спинална инструментация.

Псевдоартроза или „фалшива става“ се дефинира като състояние, при което след извършена гръбначна операция има неуспешна фузия между костите, което пък от своя страна води до болка и нестабилност на гръбначния стълб.
Диагнозата се поставя трудно, изисква висока клинична суспектност и е значително предизвикателство.

Неконтролираният захарен диабет със завишени стойности на кръвната захар и затлъстяването са силни рискови фактори за: 
1.    Постоперативна инфекция на оперативната рана
2.    Лошо зарастване на оперативната рана 
3.    Псевдоартроза след гръбначна хирургия.

Затлъстяването е независим рисков фактор за неуспех след гръбначна хирургия.

Депресията (която се определя чрез Patient Health Questionnaire-9 questionnaire - може да бъде открит в Google) корелира с ниска постоперативна задоволителност, независимо дали целта на оперативната интервенция е изпълнена.

Има няколко модифицируеми рискови фактора, които всеки хирург преоперативно може да моделира.
1.    Контрол на кръвната захар чрез мониторинг на гликиран хемоглобин
2.    Скрининг и лечение на остеопороза
3.    Лечение на опиоидна зависимост
4.    Скрининг и лечение на депресия

Целта на повечето гръбначни интервенции е да се постигне – декомпресия, физиологична алиенация и стабилизация на гръбнака.

Успехът на всяка една гръбначна операция зависи от много фактори.
Огромна е ролята на всеки гръбначен хирург при селекцията на правилните пациенти (patient selection) и стратификацията на рисковите фактори.

Захарен диабет
Това е хормонално медиирано ендокринно заболяване, което се характеризира с високи стойности на кръвната захар и наличието на инсулинова резистентност.
Пролонгираната хипергликемия (наличието на високи стойности на кръвната захар дълго време) води до лоши резултати след почти всяка медицинска интервенция.
Захарен диабет тип 2 е най-честият сред пациентите, при които се налага гръбначна хирургия. 
Този тип захарен диабет е независим рисков фактор, който ускорява дегенеративните промени в гръбначния стълб.

Тютюнопушене
Освен вредният ефект върху сърдечно-съдовата и дихателната система, тютюнопушенето е доказан силен рисков фактор за псевдоартроза след гръбначна интервенция, при която има поставени стабилизиращи импланти.
Никотинът и другите химикали в цигарите водят до увеличаване на костната резорбция, калцитонинова резистентност и нарушават функцията на остеобластите (клетките които произвеждат костна маса).

Преоперативното спиране на тютюнопушенето за 4 седмици води до намален риск от постоперативна инфекция, периоперативни респираторни компликации и инфекция на оперативната рана.

Практиката показва, че обикновено над 90% от пациентите не се съобразяват с тази препоръка. 

Затлъстяване
Наднорменото тегло е сериозен проблем и в България.
Освен че е рисков фактор за други заболявания (захарен диабет, хипертония и др.) обезитетът е и рисков фактор за хронична болка в кръста дегенеративна дискова болест и лошо качество на костната система.
Пациентите, които имат индекс на телесната маса над 35 имат по-ниска удовлетвореност в постоперативния период, по-дълго оперативно време, по-голяма кръвозагуба, по-дълъг болничен престой и страдат по-често от инфекция на оперативната рана в сравнение с необезитетни пациенти.

Отслабването е дълъг процес, изисква мултидисциплинарен подход с участието на множество специалисти.

Анемия
Множество проучвания показват, че пациентите които имат анемия имат по-лоши постоперативни резултати и по-често постоперативни компликации след хирургична интервенция.
Наличието на анемия е свързано с по-дълъг болничен престой и по-ниска степен на постоперативна удовлетвореност сред пациентите.

Тъй като трансфузията на кръвни продукти е свързана и с други рискове, важно е в преоперативния период да се направи всичко възможно за корекцията на стойностите на хемоглобина.

Лечението се състои в орален прием на желязо, фолиева киселина и витамин B12.
Когато анемията се дължи на хронична бъбречна болест, пациентите могат да получат еритропоетин или интравенозна желязна терапия в преоперативния период.
Уместно е да се проведе консултация с хематолог.

Остеопороза
С увеличаването на продължителността на живота все по-често ще се среща и това заболяване.
Тази патология се характеризира с намаляване на костната плътност и костната сила и води до специфични предизвикателства в гръбначната хирургия.
Оперативните интервенции при които се налага поставянето на импланти на гръбнака са по-рискови поради по-лошото взаимодействие между имплантите и остеопоротичните кости, което пък от своя страна увеличава риска за фрактуриране или пък липсата на фузия.
Заболяването се диагностицира чрез остеодензитометрия, при което Т скорът е под -2.5.
Удачно е да се направи скрининг и за дефицит на витамин D при тези пациенти.
Честотата на дефицит на витамин D е между 40% и 90%.
Фармакологичното лечение обикновено се състои от апликацията на бифосфонати.
Проучванията показват, че пациентите, които имат остеопороза биха имали полза от суплементацията с калций и витамин D, както и от терапия с бифосфонати преди гръбначна операция.

Психосоциални фактори
Гръбначната хирургия е ментално и физикално предизвикателен процес за всеки един пациент.
Необходими са адекватни грижи за постоперативната болка и понякога физиотерапия за подобряването на постоперативните резултати.
Значителен процент от пациентите претърпяващи гръбначна хирургия са били дълго време на консервативна терапия поради хронични болки, които от своя страна водят до тревожност и депресия.
Менталното здраве има критична роля при перцепцията и отговора на тялото към болкови стимули и стрес.
Проучванията показват че пациентите страдащи от депресия приемат по-често и по-дълго време обезболяващи медикаменти и имат по-лоши постоперативни резултати след гръбначна хирургия.

Заключение
Осигуряването на оптимални преоперативни медицински грижи на пациентите, на които им предстои гръбначна операция е ключов фактор, който подобрява постоперативните резултати.
Голяма част от рисковите фактори са модифицируеми в преоперативния период и е необходимо да бъдат активно скринирани и при необходимост – адресирани от гръбначния хирург, който ще извърши оперативната интервенция.

Има множество научни доказателства, които показват силна корелация между редукцията на постоперативните усложнения и адекватния мениджмънт на преоперативните рискови фактори.
Наличието на придружаващи заболявания изисква мултидисциплинарен подход  за осигуряването на максимален физикален и ментален статус преди оперативно лечение.

Оптималната подготовка в преоперативния период е задължително условие за добри постоперативни резултати.